Никога не забравяй
Вярвай до край,
аз съм южният вятър, отвяващ всички сълзи.
Единствен съм, знай,
верен пазител на искрата в нежните ти очи.
Римите ми политат
да те докоснат вечер със изгрева на звездите.
В душата ми открита
живее духът, обитаващ върховете на планините.
Моя любима жена,
заменям чудесата на изумителната Вселена
и тишината на нощта
за твоя искрена дума, от обич вдъхновена.
Ухаеш на пролет,
няма друго по-вълнуващо усещане на Земята
от сърдечния полет
в небето на щастието, възторга и светлината.
Чувствата не предавай,
целувам те и ти си спасена от есенната тъга.
Никога не забравяй,
обичам те, само любовта прави по-красив света.
© Васил Георгиев All rights reserved.
