23 dic 2014, 21:31

Никога пак коледен сняг

1.7K 0 3

      Никога пак коледен сняг·

 

Гарванов грак порграка сред лунния зрак:

Ще има ли сняг както нявга? Вече Нивга пак.

Няма празник, няма делник, само сивота,

ни следа от зимна белота.

 

Как Коледа без сняг?, пита гарванов грак.

Ами, виж, приятелю драг, отговарям му все пак –  

човекът всеблаг реши с мерак

да се вози в кола непрестанно, отново и пак,

 

да дими чрез комини и в светло, и в мрак,

дордето природата издъхне печално от рак.

Отвърна ми гарванов грак:

Няма сняг вече никога пак.

 

Да сечем дървесата до крак, рече човекът всеблаг.

Да правим рекламни брошурки с мерак!

О, да, както никога пак!

Майната и на зимата, майната му  и на белия сняг!

 

                      ***

 

Природата, болна от рак,

гърчи се и пита ни пак:

Ще ли да блесне зимния сняг

както нявга вече или нивга пак??!

 

                       ***

 

Тъжно програчи гарванов грак,

а нощта в думите вслушана пак,

тъжно повтори гарванов грак:

Зная, за Коледа сняг не ще вече да има

                    Никога пак.

                    Никога пак.

 

 

 



  • · посветено на Едгар Алан По и на умиращата природа

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галифрей Михайлов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересно и замислящо! Светли празници!
  • Да вашето произведение е като вик за помощ!
    Харесах!
    Трябва да спрем това безобразие спрямо нея и
    себе си!Природата е нашия дом!
  • Вредим, много вредим на природата... Та не изглеждат ли като лишеи по Земната кожа нашите градове, поселища и прочути магистрали? Какво и остава на нея, освен да вдигне температура?

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...