Никога пак коледен сняг
Никога пак коледен сняг·
Гарванов грак порграка сред лунния зрак:
Ще има ли сняг както нявга? Вече Нивга пак.
Няма празник, няма делник, само сивота,
ни следа от зимна белота.
Как Коледа без сняг?, пита гарванов грак.
Ами, виж, приятелю драг, отговарям му все пак –
човекът всеблаг реши с мерак
да се вози в кола непрестанно, отново и пак,
да дими чрез комини и в светло, и в мрак,
дордето природата издъхне печално от рак.
Отвърна ми гарванов грак:
Няма сняг вече никога пак.
Да сечем дървесата до крак, рече човекът всеблаг.
Да правим рекламни брошурки с мерак!
О, да, както никога пак!
Майната и на зимата, майната му и на белия сняг!
***
Природата, болна от рак,
гърчи се и пита ни пак:
Ще ли да блесне зимния сняг
както нявга вече или нивга пак??!
***
Тъжно програчи гарванов грак,
а нощта в думите вслушана пак,
тъжно повтори гарванов грак:
Зная, за Коледа сняг не ще вече да има
Никога пак.
Никога пак.
- · посветено на Едгар Алан По и на умиращата природа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галифрей Михайлов Всички права запазени
