НИКОГА ВЕЧЕ
Никога вече не ще да е същото.
Вятърът няма да ни ревнува.
Майка ми няма да гледа намръщено,
ако в небето светулки рисувам.
Беше удобно, но не и достатъчно.
Беше ми страшно и беше самотно.
Няма да дишаме с време остатъчно.
Дъхът ни ще спира сега и потопно.
Имахме нужди, но не и копнежи.
Скандално опивахме самотата.
Купувахме топли и скъпи одежди.
Гола и гладна остана душата.
Никога вече не ще се прегръщаме.
В тъмното други ще ни обичат.
В спомен греховен ще се завръщаме
в утрини тихи, щом сълзите надничат.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитрия Чакова Todos los derechos reservados
