7 июн. 2007 г., 11:31

НИКОГА ВЕЧЕ

Поэзия

1.1K 0 21

Никога вече не ще да е същото.
Вятърът няма да ни ревнува.
Майка ми няма да гледа намръщено,
ако в небето светулки рисувам.

Беше удобно, но не и достатъчно.
Беше ми страшно и беше самотно.
Няма да дишаме с време остатъчно.
Дъхът ни ще спира сега и потопно.

Имахме нужди, но не и копнежи.
Скандално опивахме самотата.
Купувахме топли и скъпи одежди.
Гола и гладна остана душата.

Никога вече не ще се прегръщаме.
В тъмното други ще ни обичат.
В спомен греховен ще се завръщаме
в утрини тихи, щом сълзите надничат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

i2na (Инна)

!!!
Поздрави!Много хубави стихове...

2007-09-19T17:48:52+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Дими, нима това е онова момиче което ми казваше винаги горе главата?Какви са тия сълзи?...Горе главата!Ти си невероятен дух който може и знае да се бори.

2007-06-15T17:22:21+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Познавам този страх Дима, и как затваря вратите на душата.
Горе главата мила!
Прегръщам те и те обичам!

2007-06-14T22:58:43+03:00
Thistle (Теди Савчева)

Изящен стих!!!

2007-06-08T17:32:30+03:00
blueberry (Димитрия Чакова)

Никога не ще да е същото, а сълзите . . . са се загнездили в очите. И страхът от неизвестното, и несигурността те карат да се чувстваш малък и безпомощен като затворена в буркан свеулка.

2007-06-08T16:35:17+03:00