7 июн. 2007 г., 11:31

НИКОГА ВЕЧЕ 

  Поэзия
951 0 21

Никога вече не ще да е същото.
Вятърът няма да ни ревнува.
Майка ми няма да гледа намръщено,
ако в небето светулки рисувам.

Беше удобно, но не и достатъчно.
Беше ми страшно и беше самотно.
Няма да дишаме с време остатъчно.
Дъхът ни ще спира сега и потопно.

Имахме нужди, но не и копнежи.
Скандално опивахме самотата.
Купувахме топли и скъпи одежди.
Гола и гладна остана душата.

Никога вече не ще се прегръщаме.
В тъмното други ще ни обичат.
В спомен греховен ще се завръщаме
в утрини тихи, щом сълзите надничат.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??