blueberry (Димитрия Чакова) blueberry (Димитрия Чакова)
1 103
Jun 7, 2007, 11:31 AM

НИКОГА ВЕЧЕ

  Poetry
1.1K 0 21

Никога вече не ще да е същото.
Вятърът няма да ни ревнува.
Майка ми няма да гледа намръщено,
ако в небето светулки рисувам.

Беше удобно, но не и достатъчно.
Беше ми страшно и беше самотно.
Няма да дишаме с време остатъчно.
Дъхът ни ще спира сега и потопно.

Имахме нужди, но не и копнежи.
Скандално опивахме самотата.
Купувахме топли и скъпи одежди.
Гола и гладна остана душата.

Никога вече не ще се прегръщаме.
В тъмното други ще ни обичат.
В спомен греховен ще се завръщаме
в утрини тихи, щом сълзите надничат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • i2na (Инна)
    i2na (Инна)
    !!!
    Поздрави!Много хубави стихове...
  • valiordanov (Валентин Йорданов)
    valiordanov (Валентин Йорданов)
    Дими, нима това е онова момиче което ми казваше винаги горе главата?Какви са тия сълзи?...Горе главата!Ти си невероятен дух който може и знае да се бори.
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Познавам този страх Дима, и как затваря вратите на душата.
    Горе главата мила!
    Прегръщам те и те обичам!
  • Thistle (Теди Савчева)
    Thistle (Теди Савчева)
    Изящен стих!!!
  • blueberry (Димитрия Чакова)
    blueberry (Димитрия Чакова)
    Никога не ще да е същото, а сълзите . . . са се загнездили в очите. И страхът от неизвестното, и несигурността те карат да се чувстваш малък и безпомощен като затворена в буркан свеулка.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0