20 jun 2009, 23:13

Никога вече

Poesía » Versos blancos

1K 0 2

Дори в окови прикована в ада,
пак няма да сме аз и ти,
дори душата ми да страда,
нищо няма да е както бе преди.
Дори Апокалипсисът да дойде
и аз и ти да станем Ева и Адам,
това нещата никак не променя,
пак няма и прашинка да ти дам.
И Господ няма да склони сърцето
дори и със десница блага,

защото ти си онова, което

ме прати да горя на клада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

coldaslife (Петър Стоянов)

леле разби ме

2009-08-29T08:30:21+03:00
nelli_f (Нели)

Страхотната игра на думи, хвърли примка на ума ми! И твоят стих така плени ме, че усетих пропаст сякаш зине, да погълне мен! За теб! Страхотно е!

2009-06-21T16:09:36+03:00

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0