20 jun 2009, 23:13

Никога вече

Poesía » Versos blancos

1K 0 2

Дори в окови прикована в ада,
пак няма да сме аз и ти,
дори душата ми да страда,
нищо няма да е както бе преди.
Дори Апокалипсисът да дойде
и аз и ти да станем Ева и Адам,
това нещата никак не променя,
пак няма и прашинка да ти дам.
И Господ няма да склони сърцето
дори и със десница блага,

защото ти си онова, което

ме прати да горя на клада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

coldaslife (Петър Стоянов)

леле разби ме

2009-08-29T08:30:21+03:00
nelli_f (Нели)

Страхотната игра на думи, хвърли примка на ума ми! И твоят стих така плени ме, че усетих пропаст сякаш зине, да погълне мен! За теб! Страхотно е!

2009-06-21T16:09:36+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9