20 июн. 2009 г., 23:13

Никога вече

1K 0 2

Дори в окови прикована в ада,
пак няма да сме аз и ти,
дори душата ми да страда,
нищо няма да е както бе преди.
Дори Апокалипсисът да дойде
и аз и ти да станем Ева и Адам,
това нещата никак не променя,
пак няма и прашинка да ти дам.
И Господ няма да склони сърцето
дори и със десница блага,

защото ти си онова, което

ме прати да горя на клада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • леле разби ме
  • Страхотната игра на думи, хвърли примка на ума ми! И твоят стих така плени ме, че усетих пропаст сякаш зине, да погълне мен! За теб! Страхотно е!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...