20.06.2009 г., 23:13 ч.

Никога вече 

  Поезия » Бели стихове
712 0 2

Дори в окови прикована в ада,
пак няма да сме аз и ти,
дори душата ми да страда,
нищо няма да е както бе преди.
Дори Апокалипсисът да дойде
и аз и ти да станем Ева и Адам,
това нещата никак не променя,
пак няма и прашинка да ти дам.
И Господ няма да склони сърцето
дори и със десница блага,

защото ти си онова, което

ме прати да горя на клада.

© Камелия Кацарска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • леле разби ме
  • Страхотната игра на думи, хвърли примка на ума ми! И твоят стих така плени ме, че усетих пропаст сякаш зине, да погълне мен! За теб! Страхотно е!
Предложения
: ??:??