Дори в окови прикована в ада,
пак няма да сме аз и ти,
дори душата ми да страда,
нищо няма да е както бе преди.
Дори Апокалипсисът да дойде
и аз и ти да станем Ева и Адам,
това нещата никак не променя,
пак няма и прашинка да ти дам.
И Господ няма да склони сърцето
дори и със десница блага,
защото ти си онова, което
ме прати да горя на клада.
© Камелия Кацарска Всички права запазени