Никой няма да те види

в нощта на твоите сълзи.

Когато болката се връща

и бавно те души, души,

и самотата те прегръща.

Изгубих ви – един подир един.

Виновно хвърлям фас на гроба,

насреща ми – живот неустоим.

Оглеждам непознати хора

и непозната си отивам.

Тук няма кой да ме последва.

Приижда ден и се отвивам

и няма с кой да споделя,

че още будя се щастива.

Сълзи и дъжд – небесен дар,

виновна радост, че съм жива.