Никой
Никой няма да те види
в нощта на твоите сълзи.
Когато болката се връща
и бавно те души, души,
и самотата те прегръща.
Изгубих ви – един подир един.
Виновно хвърлям фас на гроба,
насреща ми – живот неустоим.
Оглеждам непознати хора
и непозната си отивам.
Тук няма кой да ме последва.
Приижда ден и се отвивам
и няма с кой да споделя,
че още будя се щастива.
Сълзи и дъжд – небесен дар,
виновна радост, че съм жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Петева Всички права запазени
