7 ene 2008, 22:45

Никой не ме получи

  Poesía
1.5K 0 22
 

Мен ме искат много мъже

и на всичко за мен са готови,

но... докосват ме с... твойте ръце.

Дават обич - аз давам отрова.

 

И се давя в техните страсти,

и се моля всяка ласка да спре,

и се гърчи сърцето, безгласно,

и очаква единствено теб.

 

Аз звезда съм за много небета

и съм слънцето в много очи,

но от тебе съм трижди проклета

любовта ти за мен да мълчи.

 

Аз от много мъже съм желана

и за мен се създават вселени,

а оставям единствено рани

и надежди обезглавени.

 

Зная всички потайни пътеки,

само пътя до теб не научих.

Получих по нещо от всеки,

мене никой не ме получи.

 

И в сълзите на грозното патенце

аз се моля за миг да съм лебед.

И стоя, ненаписана страница,

и очаквам! Единствено! Тебе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От несподелена любив най-много боли...Но смисал почти никога няма.Продължавай напред,без да гледаш назад.Успех и ПОКЛОН!Пишеш ПРЕКРАСНО!!!
  • Равно размазваща четка мина през мене и ме боядиса блажено...
    Сега откривам твои творби,ПРЕКРАСНИ СА!
  • Това стихотворение е прекрасно. Всеки куплет е на мястото си.
  • Благодаря ви. Благодаря ви, че прочетохте и този мой стих.
  • Ти си Лебед, Цвети! Много, много ми хареса стиха ти!!!
    Прочетох го още тогава и тъкмо написах поздравление - сайта изчезна...по-късно забравих
    Сърдечни поздрави, Рибке мила!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...