7 ene 2008, 22:45

Никой не ме получи

  Poesía
1.5K 0 22
 

Мен ме искат много мъже

и на всичко за мен са готови,

но... докосват ме с... твойте ръце.

Дават обич - аз давам отрова.

 

И се давя в техните страсти,

и се моля всяка ласка да спре,

и се гърчи сърцето, безгласно,

и очаква единствено теб.

 

Аз звезда съм за много небета

и съм слънцето в много очи,

но от тебе съм трижди проклета

любовта ти за мен да мълчи.

 

Аз от много мъже съм желана

и за мен се създават вселени,

а оставям единствено рани

и надежди обезглавени.

 

Зная всички потайни пътеки,

само пътя до теб не научих.

Получих по нещо от всеки,

мене никой не ме получи.

 

И в сълзите на грозното патенце

аз се моля за миг да съм лебед.

И стоя, ненаписана страница,

и очаквам! Единствено! Тебе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От несподелена любив най-много боли...Но смисал почти никога няма.Продължавай напред,без да гледаш назад.Успех и ПОКЛОН!Пишеш ПРЕКРАСНО!!!
  • Равно размазваща четка мина през мене и ме боядиса блажено...
    Сега откривам твои творби,ПРЕКРАСНИ СА!
  • Това стихотворение е прекрасно. Всеки куплет е на мястото си.
  • Благодаря ви. Благодаря ви, че прочетохте и този мой стих.
  • Ти си Лебед, Цвети! Много, много ми хареса стиха ти!!!
    Прочетох го още тогава и тъкмо написах поздравление - сайта изчезна...по-късно забравих
    Сърдечни поздрави, Рибке мила!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....