7 ene 2008, 22:45

Никой не ме получи

  Poesía
1.5K 0 22
 

Мен ме искат много мъже

и на всичко за мен са готови,

но... докосват ме с... твойте ръце.

Дават обич - аз давам отрова.

 

И се давя в техните страсти,

и се моля всяка ласка да спре,

и се гърчи сърцето, безгласно,

и очаква единствено теб.

 

Аз звезда съм за много небета

и съм слънцето в много очи,

но от тебе съм трижди проклета

любовта ти за мен да мълчи.

 

Аз от много мъже съм желана

и за мен се създават вселени,

а оставям единствено рани

и надежди обезглавени.

 

Зная всички потайни пътеки,

само пътя до теб не научих.

Получих по нещо от всеки,

мене никой не ме получи.

 

И в сълзите на грозното патенце

аз се моля за миг да съм лебед.

И стоя, ненаписана страница,

и очаквам! Единствено! Тебе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От несподелена любив най-много боли...Но смисал почти никога няма.Продължавай напред,без да гледаш назад.Успех и ПОКЛОН!Пишеш ПРЕКРАСНО!!!
  • Равно размазваща четка мина през мене и ме боядиса блажено...
    Сега откривам твои творби,ПРЕКРАСНИ СА!
  • Това стихотворение е прекрасно. Всеки куплет е на мястото си.
  • Благодаря ви. Благодаря ви, че прочетохте и този мой стих.
  • Ти си Лебед, Цвети! Много, много ми хареса стиха ти!!!
    Прочетох го още тогава и тъкмо написах поздравление - сайта изчезна...по-късно забравих
    Сърдечни поздрави, Рибке мила!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...