Мен ме искат много мъже
и на всичко за мен са готови,
но... докосват ме с... твойте ръце.
Дават обич - аз давам отрова.
И се давя в техните страсти,
и се моля всяка ласка да спре,
и се гърчи сърцето, безгласно,
и очаква единствено теб.
Аз звезда съм за много небета
и съм слънцето в много очи,
но от тебе съм трижди проклета
любовта ти за мен да мълчи.
Аз от много мъже съм желана
и за мен се създават вселени,
а оставям единствено рани
и надежди обезглавени.
Зная всички потайни пътеки,
само пътя до теб не научих.
Получих по нещо от всеки,
мене никой не ме получи.
И в сълзите на грозното патенце
аз се моля за миг да съм лебед.
И стоя, ненаписана страница,
и очаквам! Единствено! Тебе...
© Цвети Пеева Всички права запазени