Никой не знае утре къде
и с кого ще го срещне съдбата.
Не знаеш кой ще те предаде
и на кого ще поемеш ръката.

❤️

Приятел ли с дума ще те рани
и всичко ще ти открадне.
А може врага ти да ти прости
и помогне, когато ти паднеш.

❤️

Някого може до кръв да раниш
и с него до край да воюваш. 
А с някой ще страдаш, но ще търпиш,
а сърцето на друг ще лекуваш.

❤️

А може би просто с някой познат
ще бъдеш безкрайно щастлив.
А този, с когото си бил, като брат,
да видиш, че бил е фалшив.

❤️

За някого можеш герой ти да станеш.
На друг да разпалиш кръвта.
За някой любов и дори тежка рана,
болезнена, чак до смъртта.

❤️

Търсиме сметка за чуждия грях,
а за своя, очите са слепи. 
Своите грешки не виждаш със тях
и стискаш клепачи нелепо.

❤️

Трудно прощаваме чужда вина.
Наказваме с тежки въпроси.
Обидата носим до края в кръвта,
а милост за себе си просим.  

❤️

Когато не трябва, ние крещим.
Треперим над вещи ненужни.
Кълнеме вместо да премълчим.
И тачим светилища чужди.

❤️

Живот - маскин бал, огледало и гланц.
Душата е мъртва за тялото.
Маските падат с последния танц.
Заплащаме в края началото.

❤️

А връща ли се времето обратно,
за да можем грешките да спрем?
Живота си изтича безвъзвратно,
за някого частично, за някого съвсем.

26. Март.2019          В.Тодорова