16 jul 2023, 12:46

Никой не знае

  Poesía
462 0 0

Аз не бих издържал, като Тебе - Иисусе!
Моят връх  са Седемте езера.
Живея във равното, много близо до Русе,
Силистра се казва града.

Тук венците от тръни са нормално явление
и кръвта по челата дори.
Таке е отдавна. Безброй  поколения
са отраснали с трънни венци.

Виж, пирони в ръцете и пирони в нозете,
не, не мога да изтърпя.
В мен пирони забиват само в сърцето
и от тях ми се вие света.

А да нося на плещите кръст е редовно.
Нося още други неща.
Безгрешен не съм, защото не мога.
Как хем чист и хем във калта?

Я кажи ми, дали и аз ще възкръсна
и ще видя страната си - Рай?...
Всяка сутрин се моля, всяка вечер се кръстя,
ала никой това не го знае...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...