16 jul 2023, 12:46

Никой не знае

  Poesía
464 0 0

Аз не бих издържал, като Тебе - Иисусе!
Моят връх  са Седемте езера.
Живея във равното, много близо до Русе,
Силистра се казва града.

Тук венците от тръни са нормално явление
и кръвта по челата дори.
Таке е отдавна. Безброй  поколения
са отраснали с трънни венци.

Виж, пирони в ръцете и пирони в нозете,
не, не мога да изтърпя.
В мен пирони забиват само в сърцето
и от тях ми се вие света.

А да нося на плещите кръст е редовно.
Нося още други неща.
Безгрешен не съм, защото не мога.
Как хем чист и хем във калта?

Я кажи ми, дали и аз ще възкръсна
и ще видя страната си - Рай?...
Всяка сутрин се моля, всяка вечер се кръстя,
ала никой това не го знае...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...