16 jul 2023, 12:46

Никой не знае

  Poesía
470 0 0

Аз не бих издържал, като Тебе - Иисусе!
Моят връх  са Седемте езера.
Живея във равното, много близо до Русе,
Силистра се казва града.

Тук венците от тръни са нормално явление
и кръвта по челата дори.
Таке е отдавна. Безброй  поколения
са отраснали с трънни венци.

Виж, пирони в ръцете и пирони в нозете,
не, не мога да изтърпя.
В мен пирони забиват само в сърцето
и от тях ми се вие света.

А да нося на плещите кръст е редовно.
Нося още други неща.
Безгрешен не съм, защото не мога.
Как хем чист и хем във калта?

Я кажи ми, дали и аз ще възкръсна
и ще видя страната си - Рай?...
Всяка сутрин се моля, всяка вечер се кръстя,
ала никой това не го знае...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...