16.07.2023 г., 12:46

Никой не знае

459 0 0

Аз не бих издържал, като Тебе - Иисусе!
Моят връх  са Седемте езера.
Живея във равното, много близо до Русе,
Силистра се казва града.

Тук венците от тръни са нормално явление
и кръвта по челата дори.
Таке е отдавна. Безброй  поколения
са отраснали с трънни венци.

Виж, пирони в ръцете и пирони в нозете,
не, не мога да изтърпя.
В мен пирони забиват само в сърцето
и от тях ми се вие света.

А да нося на плещите кръст е редовно.
Нося още други неща.
Безгрешен не съм, защото не мога.
Как хем чист и хем във калта?

Я кажи ми, дали и аз ще възкръсна
и ще видя страната си - Рай?...
Всяка сутрин се моля, всяка вечер се кръстя,
ала никой това не го знае...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...