Jul 16, 2023, 12:46 PM

Никой не знае

  Poetry
466 0 0

Аз не бих издържал, като Тебе - Иисусе!
Моят връх  са Седемте езера.
Живея във равното, много близо до Русе,
Силистра се казва града.

Тук венците от тръни са нормално явление
и кръвта по челата дори.
Таке е отдавна. Безброй  поколения
са отраснали с трънни венци.

Виж, пирони в ръцете и пирони в нозете,
не, не мога да изтърпя.
В мен пирони забиват само в сърцето
и от тях ми се вие света.

А да нося на плещите кръст е редовно.
Нося още други неща.
Безгрешен не съм, защото не мога.
Как хем чист и хем във калта?

Я кажи ми, дали и аз ще възкръсна
и ще видя страната си - Рай?...
Всяка сутрин се моля, всяка вечер се кръстя,
ала никой това не го знае...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...