6 nov 2006, 13:28

никой няма да излезе жив от тук

  Poesía
1.3K 0 2
Със сияйно сив глас
провиквам се в нощта,
с монотонен крясък
огласявам смъртта
връхлитаща нашите
кристални тела,
чупещи се с трясък
под кървавата арка.
Надолу по павираната
влажна нощна улица
ни съпроводи писъкът
на немите слепци.
Мрачни коридори
стесняващи се при
миризмата на нашият
страх се притискаха все
по-силно в нас.
Ние сме просто
тръпнещи сенки
в нощен час.
Нечии очи бяха
залепени по нашите
гърбове и чакаха
да се почувстват
като богове.
Надолу надолу
по нощната улица
продължаваща
до края на нашето
скромно съскащо
от страх същество
ни чака онзи
който в мъртва хватка
ще ни успокой
и със смърт
ще ни удостой.
никой няма
никой няма
да излезе жив
от тук.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тарададам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мрачно...както повечето неща,които пишеш,но е много хубаво.
  • Не отивам аз там! Защо толкова песимистично?

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...