никой няма да излезе жив от тук

Nov 6, 2006, 1:28 PM

Poetry

991 0 2

Със сияйно сив глас
провиквам се в нощта,
с монотонен крясък
огласявам смъртта
връхлитаща нашите
кристални тела,
чупещи се с трясък
под кървавата арка.
Надолу по павираната
влажна нощна улица
ни съпроводи писъкът
на немите слепци.
Мрачни коридори
стесняващи се при
миризмата на нашият
страх се притискаха все
по-силно в нас.
Ние сме просто
тръпнещи сенки
в нощен час.
Нечии очи бяха
залепени по нашите
гърбове и чакаха
да се почувстват
като богове.
Надолу надолу
по нощната улица
продължаваща
до края на нашето
скромно съскащо
от страх същество
ни чака онзи
който в мъртва хватка
ще ни успокой
и със смърт
ще ни удостой.
никой няма
никой няма
да излезе жив
от тук.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Adelinka (Ааа)

2006-11-12T09:33:25+02:00

Мрачно...както повечето неща,които пишеш,но е много хубаво.
kity (Людмила Нилсън)

2006-11-06T13:37:00+02:00

Не отивам аз там! Защо толкова песимистично?