6 нояб. 2006 г., 13:28

никой няма да излезе жив от тук

1.3K 0 2
Със сияйно сив глас
провиквам се в нощта,
с монотонен крясък
огласявам смъртта
връхлитаща нашите
кристални тела,
чупещи се с трясък
под кървавата арка.
Надолу по павираната
влажна нощна улица
ни съпроводи писъкът
на немите слепци.
Мрачни коридори
стесняващи се при
миризмата на нашият
страх се притискаха все
по-силно в нас.
Ние сме просто
тръпнещи сенки
в нощен час.
Нечии очи бяха
залепени по нашите
гърбове и чакаха
да се почувстват
като богове.
Надолу надолу
по нощната улица
продължаваща
до края на нашето
скромно съскащо
от страх същество
ни чака онзи
който в мъртва хватка
ще ни успокой
и със смърт
ще ни удостой.
никой няма
никой няма
да излезе жив
от тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мрачно...както повечето неща,които пишеш,но е много хубаво.
  • Не отивам аз там! Защо толкова песимистично?

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...