6 нояб. 2006 г., 13:28

никой няма да излезе жив от тук

1.3K 0 2
Със сияйно сив глас
провиквам се в нощта,
с монотонен крясък
огласявам смъртта
връхлитаща нашите
кристални тела,
чупещи се с трясък
под кървавата арка.
Надолу по павираната
влажна нощна улица
ни съпроводи писъкът
на немите слепци.
Мрачни коридори
стесняващи се при
миризмата на нашият
страх се притискаха все
по-силно в нас.
Ние сме просто
тръпнещи сенки
в нощен час.
Нечии очи бяха
залепени по нашите
гърбове и чакаха
да се почувстват
като богове.
Надолу надолу
по нощната улица
продължаваща
до края на нашето
скромно съскащо
от страх същество
ни чака онзи
който в мъртва хватка
ще ни успокой
и със смърт
ще ни удостой.
никой няма
никой няма
да излезе жив
от тук.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тарададам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мрачно...както повечето неща,които пишеш,но е много хубаво.
  • Не отивам аз там! Защо толкова песимистично?

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...