9 jun 2008, 10:23

Никотинов сън

  Poesía » Civil
1.2K 1 9

За отровите и хората... 

 

 

Отрова в тялото, цигарен дим в душата -

това е всичко, проявило се във мен.

Смърт и ненавист, в себе си и към децата -

проява на безсилието, ден след ден.

 

Аз мисля си, че мога, а не искам

и мисля си че искам, а не знам,

че чувството, което сам потискам,

е някъде далече, в оня плам...

 

Безволев съм и слаб съм, а си мисля,

че щом сме много, всичко е наред,

че щом го правят всички и аз искам

да ме оставят да живея в своя ред.

 

Бездушен съм и малък, като мишка,

щом тровя се и хич не ме е еня,

оставил съм на тия, дето пискат

живота и света си да променят.

 

*** 

 

Аз имам по-големи грижи днеска -

семейство гледам, работа, пари...

Какво от туй, че ще оставя в ресто

на дявола живота си дори?

 

Аз зрял съм, нека поучават

друг някой, който има време.

Аз бързам и през новата цигара

не чувам как сърцето в мене стене.

 

Животът е изнервен, вярвам, знаеш,

не мога без минутките покой -

не мисля в тях за ядове, за наеми,

а гледам през мъглата гроба свой.

 

Аз тровя се, на теб защо ти пука?

Ти имаш свой живот, не се меси при мен.

Когато дойде мойта злополука,

тогава ще те търся, по-смирен...

 

Ти кой си, питам, да ме поучаваш?

Не знам ли аз и сам какво да правя?

Богат съм, здрав и преуспяващ -

какво като убивам се с цигари...

 

*** 

 

Редовно псувам наш'те политици -

комунисти, мишки и крадци -

аз друг съм, по-смирен и смислен,

а тялото ми в пушек се души.

 

Там горе, те са ми виновни

за трудностите, за нелеката съдба -

продадоха мечтите ми изгодно,

а аз ги слушам с "Victory" в уста...

 

И пак ги псувам, пак ги хуля ядно -

парите ми не стигат, маскари!

Е, да, намирам за цигарки -

човещина, все пак съм българин, нали?

***

 

 

Тютюнът днес убива ме и мисля,

че вече не издържам, ще се дам.

Ще сложа край и нека, който иска

да ме последва - станахме жив зян.

 

Цигарата е пещерата моя,

където скрил съм се и крия се до днес

от тежестите и от този, своя

живот тъй тежък, че чак губя интерес...

 

.................................................

 П.П. Стихът е вдъхновен от новините онзи ден и е поздрав към всички пушачи  - бъдете живи и ЗДРАВИ... 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много зрял и истински стих, Нико!Поздрвявам те!
  • Хареса ми - сериозен, зрял стих. Поздрави!
  • И пак ги псувам, пак ги хуля ядно -

    парите ми не стигат, маскари!

    Е, да, намирам за цигарки -

    човещина, все пак съм българин, нали?

    Този стих ме накара да се сетя за Бай Ганьо.

    Страхотна интерпретация в рими за българския манталитет на повечето хора. Много ми хареса изпълнението. Поздравления!!!
  • Стиха ти ми хареса!

    Искам да си кажеш мнението и за това...
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=117049
  • Мерси за всички мнения. Не пуша и съм благодарен на Господ за това.

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...