Jun 9, 2008, 10:23 AM

Никотинов сън

  Poetry » Civic
1.2K 1 9

За отровите и хората... 

 

 

Отрова в тялото, цигарен дим в душата -

това е всичко, проявило се във мен.

Смърт и ненавист, в себе си и към децата -

проява на безсилието, ден след ден.

 

Аз мисля си, че мога, а не искам

и мисля си че искам, а не знам,

че чувството, което сам потискам,

е някъде далече, в оня плам...

 

Безволев съм и слаб съм, а си мисля,

че щом сме много, всичко е наред,

че щом го правят всички и аз искам

да ме оставят да живея в своя ред.

 

Бездушен съм и малък, като мишка,

щом тровя се и хич не ме е еня,

оставил съм на тия, дето пискат

живота и света си да променят.

 

*** 

 

Аз имам по-големи грижи днеска -

семейство гледам, работа, пари...

Какво от туй, че ще оставя в ресто

на дявола живота си дори?

 

Аз зрял съм, нека поучават

друг някой, който има време.

Аз бързам и през новата цигара

не чувам как сърцето в мене стене.

 

Животът е изнервен, вярвам, знаеш,

не мога без минутките покой -

не мисля в тях за ядове, за наеми,

а гледам през мъглата гроба свой.

 

Аз тровя се, на теб защо ти пука?

Ти имаш свой живот, не се меси при мен.

Когато дойде мойта злополука,

тогава ще те търся, по-смирен...

 

Ти кой си, питам, да ме поучаваш?

Не знам ли аз и сам какво да правя?

Богат съм, здрав и преуспяващ -

какво като убивам се с цигари...

 

*** 

 

Редовно псувам наш'те политици -

комунисти, мишки и крадци -

аз друг съм, по-смирен и смислен,

а тялото ми в пушек се души.

 

Там горе, те са ми виновни

за трудностите, за нелеката съдба -

продадоха мечтите ми изгодно,

а аз ги слушам с "Victory" в уста...

 

И пак ги псувам, пак ги хуля ядно -

парите ми не стигат, маскари!

Е, да, намирам за цигарки -

човещина, все пак съм българин, нали?

***

 

 

Тютюнът днес убива ме и мисля,

че вече не издържам, ще се дам.

Ще сложа край и нека, който иска

да ме последва - станахме жив зян.

 

Цигарата е пещерата моя,

където скрил съм се и крия се до днес

от тежестите и от този, своя

живот тъй тежък, че чак губя интерес...

 

.................................................

 П.П. Стихът е вдъхновен от новините онзи ден и е поздрав към всички пушачи  - бъдете живи и ЗДРАВИ... 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много зрял и истински стих, Нико!Поздрвявам те!
  • Хареса ми - сериозен, зрял стих. Поздрави!
  • И пак ги псувам, пак ги хуля ядно -

    парите ми не стигат, маскари!

    Е, да, намирам за цигарки -

    човещина, все пак съм българин, нали?

    Този стих ме накара да се сетя за Бай Ганьо.

    Страхотна интерпретация в рими за българския манталитет на повечето хора. Много ми хареса изпълнението. Поздравления!!!
  • Стиха ти ми хареса!

    Искам да си кажеш мнението и за това...
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=117049
  • Мерси за всички мнения. Не пуша и съм благодарен на Господ за това.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...