9 июн. 2008 г., 10:23

Никотинов сън

1.2K 1 9

За отровите и хората... 

 

 

Отрова в тялото, цигарен дим в душата -

това е всичко, проявило се във мен.

Смърт и ненавист, в себе си и към децата -

проява на безсилието, ден след ден.

 

Аз мисля си, че мога, а не искам

и мисля си че искам, а не знам,

че чувството, което сам потискам,

е някъде далече, в оня плам...

 

Безволев съм и слаб съм, а си мисля,

че щом сме много, всичко е наред,

че щом го правят всички и аз искам

да ме оставят да живея в своя ред.

 

Бездушен съм и малък, като мишка,

щом тровя се и хич не ме е еня,

оставил съм на тия, дето пискат

живота и света си да променят.

 

*** 

 

Аз имам по-големи грижи днеска -

семейство гледам, работа, пари...

Какво от туй, че ще оставя в ресто

на дявола живота си дори?

 

Аз зрял съм, нека поучават

друг някой, който има време.

Аз бързам и през новата цигара

не чувам как сърцето в мене стене.

 

Животът е изнервен, вярвам, знаеш,

не мога без минутките покой -

не мисля в тях за ядове, за наеми,

а гледам през мъглата гроба свой.

 

Аз тровя се, на теб защо ти пука?

Ти имаш свой живот, не се меси при мен.

Когато дойде мойта злополука,

тогава ще те търся, по-смирен...

 

Ти кой си, питам, да ме поучаваш?

Не знам ли аз и сам какво да правя?

Богат съм, здрав и преуспяващ -

какво като убивам се с цигари...

 

*** 

 

Редовно псувам наш'те политици -

комунисти, мишки и крадци -

аз друг съм, по-смирен и смислен,

а тялото ми в пушек се души.

 

Там горе, те са ми виновни

за трудностите, за нелеката съдба -

продадоха мечтите ми изгодно,

а аз ги слушам с "Victory" в уста...

 

И пак ги псувам, пак ги хуля ядно -

парите ми не стигат, маскари!

Е, да, намирам за цигарки -

човещина, все пак съм българин, нали?

***

 

 

Тютюнът днес убива ме и мисля,

че вече не издържам, ще се дам.

Ще сложа край и нека, който иска

да ме последва - станахме жив зян.

 

Цигарата е пещерата моя,

където скрил съм се и крия се до днес

от тежестите и от този, своя

живот тъй тежък, че чак губя интерес...

 

.................................................

 П.П. Стихът е вдъхновен от новините онзи ден и е поздрав към всички пушачи  - бъдете живи и ЗДРАВИ... 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много зрял и истински стих, Нико!Поздрвявам те!
  • Хареса ми - сериозен, зрял стих. Поздрави!
  • И пак ги псувам, пак ги хуля ядно -

    парите ми не стигат, маскари!

    Е, да, намирам за цигарки -

    човещина, все пак съм българин, нали?

    Този стих ме накара да се сетя за Бай Ганьо.

    Страхотна интерпретация в рими за българския манталитет на повечето хора. Много ми хареса изпълнението. Поздравления!!!
  • Стиха ти ми хареса!

    Искам да си кажеш мнението и за това...
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=117049
  • Мерси за всички мнения. Не пуша и съм благодарен на Господ за това.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...