Морето винаги за теб ще ме присеща.
Усмивки хиляди останали са, скрити между написаните редове.
Целувката на слънцето дори да се опита от твоята да бъде по-гореща,
очите си затворя ли, виждам те, като сирена, която сред бурните вълни зове.
Не е проклятие да се заслушаш в песента на грациозните русалки!
Неписани са правилата за флирт на тази грация с човешките уши…
Когато пред мечтите си застанем, осъзнали всъщност точно колко сме… Ужасно малки!
Унася те и хиляди желания изпълват цялото ти тяло… Обграждащата болка в гърдите се руши.
Наядата не е измислено създание!
Тя образ събирателен е на жена, обяздила най-истинските съкровения…
Застинал, в ступор съзерцаваш фигурата ѝ в мълчание…
А топлината бясно те обгръща, докато се наслаждаваш на това творение.
В такъв момент движенията на човек са плахи.
Но вътре ме изгаря пожар от любопитство и копнеж!
Какво ли ще се случи, ако… Няма да я наранявам! Обещах ѝ!
Наум обърнах се към Времето: “- Ще може ли за мъничко да спреш?”
Затваряйки очите си на малки интервали,
усещанията стават много по-детайлни, събрали информация и от другите ми сетива.
Не съжалявам, спомням си с усмивка за миговете отлетяли,
защото съчетание получило се е на много по-високи от физичните нива.
© Съби Седник Todos los derechos reservados