Морето винаги за теб ще ме присеща. 

Усмивки хиляди останали са, скрити между написаните редове.

Целувката на слънцето дори да се опита от твоята да бъде по-гореща,

очите си затворя ли, виждам те, като сирена, която сред бурните вълни зове.

Не е проклятие да се заслушаш в песента на грациозните русалки! 

Неписани са правилата за флирт на тази грация с човешките уши…

Когато пред мечтите си застанем, осъзнали всъщност точно колко сме… Ужасно малки!

Унася те и хиляди желания изпълват цялото ти тяло… Обграждащата болка в гърдите се руши.  

Наядата не е измислено създание!

Тя образ събирателен е на жена, обяздила най-истинските съкровения…

Застинал, в ступор съзерцаваш фигурата ѝ в мълчание… 

А топлината бясно те обгръща, докато се наслаждаваш на това творение. 

В такъв момент движенията на човек са плахи.

Но вътре ме изгаря пожар от любопитство и копнеж!

Какво ли ще се случи, ако… Няма да я наранявам! Обещах ѝ!

Наум обърнах се към Времето: “- Ще може ли за мъничко да спреш?”

Затваряйки очите си на малки интервали,

усещанията стават много по-детайлни, събрали информация и от другите ми сетива.  

Не съжалявам, спомням си с усмивка за миговете отлетяли,  

защото съчетание получило се е на много по-високи от физичните нива.