Нирвана
Затварям се, прогледнал във безкрая.
Потръпвам от всевиждащия космос.
Мушици-хора, аз не ги и зная,
формират най-ненужното кълбо въпроси.
Нищожни, незначителни, безсилни,
във култ издигнали невежеството свое.
Тълпи, бинтовани със бинт "дебилност",
които ще отмие пак пороят
на времето, дошло да ги погълне,
за да пречисти този свят до блясък.
Окото, светнало във бездна, да надзърне
как рее се духът с неистов крясък,
изстрадан през годините-мълчание,
с презрение и самота захранван...
Човешкото отвежда към страдание,
космическото води до нирвана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
