Затварям се, прогледнал във безкрая.
Потръпвам от всевиждащия космос.
Мушици-хора, аз не ги и зная,
формират най-ненужното кълбо въпроси.
Нищожни, незначителни, безсилни,
във култ издигнали невежеството свое.
Тълпи, бинтовани със бинт "дебилност",
които ще отмие пак пороят
на времето, дошло да ги погълне,
за да пречисти този свят до блясък.
Окото, светнало във бездна, да надзърне
как рее се духът с неистов крясък, ...