Нирвана
Затварям се, прогледнал във безкрая.
Потръпвам от всевиждащия космос.
Мушици-хора, аз не ги и зная,
формират най-ненужното кълбо въпроси.
Нищожни, незначителни, безсилни,
във култ издигнали невежеството свое.
Тълпи, бинтовани със бинт "дебилност",
които ще отмие пак пороят
на времето, дошло да ги погълне,
за да пречисти този свят до блясък.
Окото, светнало във бездна, да надзърне
как рее се духът с неистов крясък,
изстрадан през годините-мълчание,
с презрение и самота захранван...
Човешкото отвежда към страдание,
космическото води до нирвана.
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вечната неудовлетвореност,вечният стремеж към космическото...Поздравления! Силен стих!
-
Хубава творба!Поздравления, Младене!
-
Дай Боже Нирвана всеки му! Поздрав.
-
Възвишена поезия!Благодарност и поздрави!
-
Нищо ново, Младене!!!
Замисляш и очароваш както винаги! Поставяш актуални въпроси, извеждаш две крайности- личност и тълпа. Аплодисменти и поздрави!!!
Тълпи, бинтовани със бинт "дебилност",
които ще отмие пак пороят
на времето, дошло да ги погълне,
за да пречисти този свят до блясък. -
"изстрадан през годините-мълчание,
с презрение и самота захранван...
Човешкото отвежда към страдание,
космическото води до нирвана."
Великолепен финал! -
Много хора търсят спасение от "бинтованите" в "затварянето". Хубав стих, Младене! Както обикновено ни караш да се замислим. Поздравления!
-
С Елица! Добро утро, Младене!
-
Интересна философска поезия. При първия прочит си помислих, че ми прилича на ницшеанство от началото на космическата ера. В нашия свят наистина човекът, който съумее да прогледне в безкрая, потръпва от всевиждащия космос и се затваря в себе си... Замисляща, дълбока поезия. Поздравления, Мисана!
-
Това е философска поезия от високо ниво, която ме замисля и задържа на всеки ред.
Финалът съдържа обобщение с космически размери...
Не случайно интересът към творбата е подчертано голям.
Моите почитания, Мисана! -
За да се освободим от страдание - или да угаснем, т.е. да сме в състояние Нирвана..., е как - трябва да ни удари астероид, но къде ще падне, ако падне във водата на Световния океан, ще предизвика невиждани вълни цунами - ще измрем..., като динозаврите. Ако падне астероидът на сушата, ще причини огромни пожари, въздухът ще стане отровен и ще се опечем..., след Големия взрив идва Големия срив. Може и друго - постоянно забързващото се разширение на Вселената пак застрашава живота? Като за начало, Вселената ще стане ужасно самотно място – всички галактики, а по-късно и звездните системи от Млечния път, ще са толкова надалеч от нас, че няма да ги виждаме. Космосът ще стане ужасно студен..., и за нас отново ще е Нирвана...!!!
Тълпи, бинтовани със бинт "дебилност",
които ще отмие пак пороят
на времето, дошло да ги погълне,
за да пречисти този свят до блясък. -
Бориш се за издигане на личността в противовес на безсилието на тълпата... И така потапяш в атмосферата... Красиво стихотворение, пропито с тревоги и такъв хубав въпрос... Докога ще чакаме страданието, за да станем по-добри... Много харесах, Мисана!
Но всеки пламък носи светлината,
увитият в мъгли далече пак се пари,
космическият смисъл е във смелостта ни
да паднем в неговото шепнещо мълчание.
Далечен или пък убиващо ни близък,
човечен или безчовечно сладък,
плодът на сенките е трепетно умислен
за всеки, възхищавал се на някого... -
Възхитителен изказ!!!
-
Хубав стих! Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
