29 jul 2008, 16:05

Нирвана

  Poesía
1.5K 0 7
Стоях сама и се гледах отстрани,
блуждаех и стенах с надеждата някой да ми прости
за това, в което се превърнах,
за това, че нова страница в живота си отгърнах...

Стоях и се гледах отстрани,
от очите ми падаха кървави сълзи,
ръцете ми - издрани,
косите - разпилени,
оцветени в цветовете на дъгата,
с умисъл да скрият черната бездна в душата...

Стоях сама и се гледах отстрани,
взирах се в подутите от стенания очи
на едно дете, непознато за мен досега,
търсещо някой да му протегне ръка...
дирещо искрицата надежда,
която те отвежда
отвъд пределите на отчаянието и мъката...

Стоях сама и се гледах отстрани,
дъждът все по-силно започваше да вали,
ала и той не можеше да ми донесе утеха вече,
защото проумявах,
че от човек, се превърнах в човече...

Стоях и се гледах отстрани,
сърцето ми все по-бавно се чуваше да тупти...
последни глътки въздух...
задавен писък...
кучешки лай се разнесе из нощния здрач,
не се чуваше вече моя плач...

---------------------------------------------

В една такава умопомрачаваща драма,
спасение за падналия духом - няма.
Реалността се губи,
съзнанието - замъглява,
надеждата за щастие е илюзия... измама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МарДж Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Иии отново ще кажа...имаш талант! Много е хубаво (:
  • Реалността се губи,
    съзнанието - замъглява,
    надеждата за щастие е илюзия... измама!
    Много ми хареса! Използваш думи, с които изразяваш чувствата! Браво! :P
  • Тъжно, но красиво......Поздрав и поогледай римите отново.......Емоцията, която си описала е много добре изразена чрез думи, но ги.. намести по местата им. Аз когато пиша някак си вътрешно намествам думите по точни места, не мога да го обясня добре, но мисля, че си разменила на някои рими местата..
  • Великолепно, тъжно! Трогна ме!
  • За пореден път ви коригирам: отстрани - наречие - пише се слято. Справка български правописен речник. Писах ви и писмо.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...