Нирвана
блуждаех и стенах с надеждата някой да ми прости
за това, в което се превърнах,
за това, че нова страница в живота си отгърнах...
Стоях и се гледах отстрани,
от очите ми падаха кървави сълзи,
ръцете ми - издрани,
косите - разпилени,
оцветени в цветовете на дъгата,
с умисъл да скрият черната бездна в душата...
Стоях сама и се гледах отстрани,
взирах се в подутите от стенания очи
на едно дете, непознато за мен досега,
търсещо някой да му протегне ръка...
дирещо искрицата надежда,
която те отвежда
отвъд пределите на отчаянието и мъката...
Стоях сама и се гледах отстрани,
дъждът все по-силно започваше да вали,
ала и той не можеше да ми донесе утеха вече,
защото проумявах,
че от човек, се превърнах в човече...
Стоях и се гледах отстрани,
сърцето ми все по-бавно се чуваше да тупти...
последни глътки въздух...
задавен писък...
кучешки лай се разнесе из нощния здрач,
не се чуваше вече моя плач...
---------------------------------------------
В една такава умопомрачаваща драма,
спасение за падналия духом - няма.
Реалността се губи,
съзнанието - замъглява,
надеждата за щастие е илюзия... измама!
© МарДж All rights reserved.
