Jul 29, 2008, 4:05 PM

Нирвана

  Poetry
1.5K 0 7
Стоях сама и се гледах отстрани,
блуждаех и стенах с надеждата някой да ми прости
за това, в което се превърнах,
за това, че нова страница в живота си отгърнах...

Стоях и се гледах отстрани,
от очите ми падаха кървави сълзи,
ръцете ми - издрани,
косите - разпилени,
оцветени в цветовете на дъгата,
с умисъл да скрият черната бездна в душата...

Стоях сама и се гледах отстрани,
взирах се в подутите от стенания очи
на едно дете, непознато за мен досега,
търсещо някой да му протегне ръка...
дирещо искрицата надежда,
която те отвежда
отвъд пределите на отчаянието и мъката...

Стоях сама и се гледах отстрани,
дъждът все по-силно започваше да вали,
ала и той не можеше да ми донесе утеха вече,
защото проумявах,
че от човек, се превърнах в човече...

Стоях и се гледах отстрани,
сърцето ми все по-бавно се чуваше да тупти...
последни глътки въздух...
задавен писък...
кучешки лай се разнесе из нощния здрач,
не се чуваше вече моя плач...

---------------------------------------------

В една такава умопомрачаваща драма,
спасение за падналия духом - няма.
Реалността се губи,
съзнанието - замъглява,
надеждата за щастие е илюзия... измама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МарДж All rights reserved.

Comments

Comments

  • Иии отново ще кажа...имаш талант! Много е хубаво (:
  • Реалността се губи,
    съзнанието - замъглява,
    надеждата за щастие е илюзия... измама!
    Много ми хареса! Използваш думи, с които изразяваш чувствата! Браво! :P
  • Тъжно, но красиво......Поздрав и поогледай римите отново.......Емоцията, която си описала е много добре изразена чрез думи, но ги.. намести по местата им. Аз когато пиша някак си вътрешно намествам думите по точни места, не мога да го обясня добре, но мисля, че си разменила на някои рими местата..
  • Великолепно, тъжно! Трогна ме!
  • За пореден път ви коригирам: отстрани - наречие - пише се слято. Справка български правописен речник. Писах ви и писмо.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...