29.07.2008 г., 16:05 ч.

Нирвана 

  Поезия
5.0 / 3
1310 0 7
Стоях сама и се гледах отстрани,
блуждаех и стенах с надеждата някой да ми прости
за това, в което се превърнах,
за това, че нова страница в живота си отгърнах...
Стоях и се гледах отстрани,
от очите ми падаха кървави сълзи,
ръцете ми - издрани,
косите - разпилени,
оцветени в цветовете на дъгата,
с умисъл да скрият черната бездна в душата...
Стоях сама и се гледах отстрани,
взирах се в подутите от стенания очи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МарДж Всички права запазени

Предложения
  • Той няма елени, шейна, ни брада. Едва доловимо куцука. Щом зимната нощ прихлупи града, Разносвачът н...
  • Живея в спомена за първата ни среща. Той стана моят първороден дом. Очите ти ме гледаха горещо. Поис...
  • На красотата можеш ли да заприличаш...? Оставя тя една горчивина и песента на славеево птиче в неясн...

Още произведения »