29 июл. 2008 г., 16:05

Нирвана

1.5K 0 7
Стоях сама и се гледах отстрани,
блуждаех и стенах с надеждата някой да ми прости
за това, в което се превърнах,
за това, че нова страница в живота си отгърнах...

Стоях и се гледах отстрани,
от очите ми падаха кървави сълзи,
ръцете ми - издрани,
косите - разпилени,
оцветени в цветовете на дъгата,
с умисъл да скрият черната бездна в душата...

Стоях сама и се гледах отстрани,
взирах се в подутите от стенания очи
на едно дете, непознато за мен досега,
търсещо някой да му протегне ръка...
дирещо искрицата надежда,
която те отвежда
отвъд пределите на отчаянието и мъката...

Стоях сама и се гледах отстрани,
дъждът все по-силно започваше да вали,
ала и той не можеше да ми донесе утеха вече,
защото проумявах,
че от човек, се превърнах в човече...

Стоях и се гледах отстрани,
сърцето ми все по-бавно се чуваше да тупти...
последни глътки въздух...
задавен писък...
кучешки лай се разнесе из нощния здрач,
не се чуваше вече моя плач...

---------------------------------------------

В една такава умопомрачаваща драма,
спасение за падналия духом - няма.
Реалността се губи,
съзнанието - замъглява,
надеждата за щастие е илюзия... измама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МарДж Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иии отново ще кажа...имаш талант! Много е хубаво (:
  • Реалността се губи,
    съзнанието - замъглява,
    надеждата за щастие е илюзия... измама!
    Много ми хареса! Използваш думи, с които изразяваш чувствата! Браво! :P
  • Тъжно, но красиво......Поздрав и поогледай римите отново.......Емоцията, която си описала е много добре изразена чрез думи, но ги.. намести по местата им. Аз когато пиша някак си вътрешно намествам думите по точни места, не мога да го обясня добре, но мисля, че си разменила на някои рими местата..
  • Великолепно, тъжно! Трогна ме!
  • За пореден път ви коригирам: отстрани - наречие - пише се слято. Справка български правописен речник. Писах ви и писмо.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...