Нишан

16 nov 2010, 20:22

Poesía » De amor

646 0 1

Нишанът, Дано,

на левото рамо,

дето ми стори…

Толкоз време мина,

а още ми гори!

Пуста опустела

тая севда, Дано,

Рана, що нивга

нема да се затвори!

Що да чина?

Сонен ода денем

посред село.

Снагата ми - левентова,

а душата ми… Нефелна!

И боли…

Б.Калинов

08.11.2010г.

Пловдив

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.