Нишан

16.11.2010 г., 20:22 ч.

Поезия » Любовна

610 0 1

Нишанът, Дано,

на левото рамо,

дето ми стори…

Толкоз време мина,

а още ми гори!

Пуста опустела

тая севда, Дано,

Рана, що нивга

нема да се затвори!

Що да чина?

Сонен ода денем

посред село.

Снагата ми - левентова,

а душата ми… Нефелна!

И боли…

Б.Калинов

08.11.2010г.

Пловдив

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.