Ниши за чувстване

Да изфабрикуваме 

дом. Посредством отричане. 
Отпечатък на думи в празнотата на имане. Транспарант на  колко си струва да бъдем... били сме. Първо лоши, после... все още. Колко ъгли за умиране има  след едно име, дете, вдишване...   Била съм абревиатурна следа под наем в очите ти. Биполярен монолог за прелъстената истина. Имам - повърхностни длани отвъд стените си. И толкова много следи от въпроси за криене. Залози. На погледи. Заключени ниши... Отвътре - дресирани мигове. Протягам дъжда си... и бягам.   За още.   Километър любов. Гилотини облечени в токчета. Чувства на късо. Няма сложни илюзии - има скалъпени сутрини. Цигара,която наричаш последна  в пълна кутия. След чадъра - очи, в които намираш небе, за да отгледаш комини. И време назаем няма. Има - квартири по левче, кафе със утайка. Под жартиерите-дневници. Малко морско синьо под спиралата на капитана. И минало без дом за намиране.