26.03.2015 г., 21:27

Ниши за чувстване

778 0 1

Да изфабрикуваме 

дом. Посредством отричане. 
Отпечатък на думи в празнотата на имане. Транспарант на  колко си струва да бъдем... били сме. Първо лоши, после... все още. Колко ъгли за умиране има  след едно име, дете, вдишване...   Била съм абревиатурна следа под наем в очите ти. Биполярен монолог за прелъстената истина. Имам - повърхностни длани отвъд стените си. И толкова много следи от въпроси за криене. Залози. На погледи. Заключени ниши... Отвътре - дресирани мигове. Протягам дъжда си... и бягам.   За още.   Километър любов. Гилотини облечени в токчета. Чувства на късо. Няма сложни илюзии - има скалъпени сутрини. Цигара,която наричаш последна  в пълна кутия. След чадъра - очи, в които намираш небе, за да отгледаш комини. И време назаем няма. Има - квартири по левче, кафе със утайка. Под жартиерите-дневници. Малко морско синьо под спиралата на капитана. И минало без дом за намиране.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "очи,
    в които намираш небе,
    за да отгледаш комини.
    И време назаем няма."

    Дом-назаем.Стените от дъжд.
    (Времето винаги е накрая)
    Малко преди да се свърши
    Забравяме че било е назаем...

    С възхищение прочетох и ръкопляскам!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...