26.03.2015 г., 21:27

Ниши за чувстване

783 0 1

Да изфабрикуваме 

дом. Посредством отричане. 
Отпечатък на думи в празнотата на имане. Транспарант на  колко си струва да бъдем... били сме. Първо лоши, после... все още. Колко ъгли за умиране има  след едно име, дете, вдишване...   Била съм абревиатурна следа под наем в очите ти. Биполярен монолог за прелъстената истина. Имам - повърхностни длани отвъд стените си. И толкова много следи от въпроси за криене. Залози. На погледи. Заключени ниши... Отвътре - дресирани мигове. Протягам дъжда си... и бягам.   За още.   Километър любов. Гилотини облечени в токчета. Чувства на късо. Няма сложни илюзии - има скалъпени сутрини. Цигара,която наричаш последна  в пълна кутия. След чадъра - очи, в които намираш небе, за да отгледаш комини. И време назаем няма. Има - квартири по левче, кафе със утайка. Под жартиерите-дневници. Малко морско синьо под спиралата на капитана. И минало без дом за намиране.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "очи,
    в които намираш небе,
    за да отгледаш комини.
    И време назаем няма."

    Дом-назаем.Стените от дъжд.
    (Времето винаги е накрая)
    Малко преди да се свърши
    Забравяме че било е назаем...

    С възхищение прочетох и ръкопляскам!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...