Нищо

с обувки остри носи се едва

нещо като мъж с коса в ръка

и тъмнината даже светла става

в тишина по-тиха от забрава

гледа без очи през всичко

същество неземно и безлично,

човекожаден, търси напористо,

от криеницата- игра му писна

от мрака плаха сянка пръква

с признание за силен страх,

съществото черно чак потръпва,

днес ще напълни паст-стомах

гостът боязлив трепери

в очакване на страшен съд

и без опора да намери,

залитва по страничен път

а нищото си крачи бавно

досущ- случаен минувач

и даже свирка си с устата,

на други днес ще е палач