Нищо
452
0
0
с обувки остри носи се едва
нещо като мъж с коса в ръка
и тъмнината даже светла става
в тишина по-тиха от забрава
гледа без очи през всичко
същество неземно и безлично,
човекожаден, търси напористо,
от криеницата- игра му писна
от мрака плаха сянка пръква
с признание за силен страх,
съществото черно чак потръпва,
днес ще напълни паст-стомах
гостът боязлив трепери
в очакване на страшен съд
и без опора да намери,
залитва по страничен път
а нищото си крачи бавно
досущ- случаен минувач
и даже свирка си с устата,
на други днес ще е палач
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дон Спиридон Всички права запазени
