с обувки остри носи се едва
нещо като мъж с коса в ръка
и тъмнината даже светла става
в тишина по-тиха от забрава
гледа без очи през всичко
същество неземно и безлично,
човекожаден, търси напористо,
от криеницата- игра му писна
от мрака плаха сянка пръква
с признание за силен страх,
съществото черно чак потръпва,
днес ще напълни паст-стомах ...