25 ene 2021, 21:06  

Нищо 

  Poesía
373 8 25

Асмата в двора е привила гръб,

а кучето от старост се спомина.

Поемеш дъх,

а сякаш дишаш скръб

над кладенеца, сух от сто години.

Валя, валя.
От седмици вали,

но само тръни почвата ни ражда.

Дъждът не стига за живот, нали,

когато за живота 

няма жажда?

Висят две снимки –

жълти и сами

до шкафчето на баба ми Васила.

А по земята слово, с край “Амин”.

И кръстчето ѝ. (Бог да я помилва).

Кибритче търся ..

да запаля свещ.

Вратите скърцат.

Бягат всички мишки.

Светът изглежда

толкова зловещ..!

След нас остава прах.

И друго....нищо!

 

 

 

 

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Родим ли се, се ражда и смъртта
и много бавно всеки ден умираме.
По-важната по пътя е честта,
остават стъпки – ние ги избираме.
След нас мъглата – прах и птичи пух, ...
  372  15 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мен стихът не ме стяга за гърлото, но гледката..!
  • Тъжно е да се върнеш дом, в който няма никой...Дени, стихът ти стяга гърлото!...
  • Удоволствието е мое!
  • Както и ти, Дени. Благодаря ви за емоцията.
  • Благодаря ти, Веско! Краси е страхотна!
  • Две свързани стихотворения, а сякаш е едно със продължение. Ето такава лирика харесвам, от нея лъха покой и много поука. Ина, Дени... моите почитания!
  • Благодаря! От сърце!
  • Много тъжно...
  • Благодаря на всички!
  • Много въздействащо!
  • Дени!
  • Много тъжно и пропито с болка... Такива стихове ми свиват сърцето...
    Дени...💖💖💖
  • Така е, Стойчо. Добре си го казал.
    Благодаря ти!
  • Мъчително е...
    При всяко завръщане в родната къща ме поглъщаше тишината на отсъствието!
    Дени,съчувствието е опит за извинение.
    Всеки сам си носи кръста по пътеката на живота и любовта, но там има доста спирки на страданието!
  • Благодаря ви, че споделихте емоцията...
  • Много болка си събрала тук...
  • Не само прах, бих казала, остава
    щом някой си е тръгнал от живота ни.
    Остават спомени как е любов раздавал
    остават думите, делата, нотите...

    И поздравления за умело предадената емоция!
  • Поклон!... "Дъждът не стига за живот, нали,
    когато за живота
    няма жажда?" ..
  • Тъжно е, но това е част от живота, а той е прекрасен, независимо от загубите ни.
  • Тъжно и тежко, че след тях остават празни къщи, където се е чувало глъч и смях... остават само спомени, но в пустите къщи споменът горчи!
  • Благодаря на всички.

    Филип, приемам Опозиция, не се притеснявай.
  • Дени, не ми е гот, но ще съм Опозиция...
    Тия хора са живи, заради тебе и мен, и всички останали, дето ги погребват.
    Смъртта е нещо, дето виси покрай нас - и просто трябва да я прегърнем.
    Стихът е прекрасен - просто не трябва да се страхуваш от мишлета!
  • Със Силвето!
    Мир на праха им!
  • Ето, това си ти! Извън и над : аз, ти, ние... Респект!
  • Мир на праха им, Дени.
    Въздействащ изказ!
Propuestas
: ??:??