25 ene 2021, 23:11  

И глух е вятърът... 

  Poesía » Otra
371 8 15

Родим ли се, се ражда и смъртта

и много бавно всеки ден умираме.

По-важната по пътя е честта,

остават стъпки – ние ги избираме.

 

След нас мъглата – прах и птичи пух,

... мишлетата не са ония същите,

животът се гримира в страх... И глух

е вятърът останал сам във къщите.

 

Но ти не страдай, нека да вали.

Не може кръв да доизмие залеза.

Душата жива е – боли, боли...

а мъртвите, каквото взели – дали са...

 

 

Дени, коментирах това, което почувствах от твоето стихотворение!

Мир на праха им! Благодаря ти...

© Todos los derechos reservados

Асмата в двора е привила гръб,
а кучето от старост се спомина.
Поемеш дъх,
а сякаш дишаш скръб
над кладенеца, сух от сто години. ...
  369  25 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??