feia (Вилдан Сефер)
5 529

31 mar 2009, 9:16

Нищо, че навън е пролет...

Poesía » Otra

1.1K 0 24

Нищо, че навън е пролет -

някак есенно е в мен.

Мислите - листа се ронят,

чувствата са дъжд - рефрен...

Тиха есенна соната

във душата ми звучи.

Към простори непознати

водят утринни лъчи...

В багри от печал се къпе

моят свят, до болка чист.

Само Любовта ми - пъпка

с пролетен копнеж цъфти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariniki (Магдалена Костадинова)

щом Любовта пролетно цъфти...хубаво е...
с обич, мила Вилдан.

2009-04-06T15:58:48+03:00
ПРИМАВЕРА (Татяна)

Я чуй птичките, през отворения прозорец, виж ясното синьо небе... Каква есен мила, въздухът е изпълнен с трепетни желания и непрекъснато се ражда любов! Щастлива пролет, феичке!

2009-04-03T12:04:15+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Благодаря ви!

2009-04-02T19:24:51+03:00
lips_of_angels (Ем)

Много ми хареса! Нека ти е по-пролетно

2009-03-31T23:49:13+03:00
marielavip (Мариела Челебиева)

Тъжничко ми звучиш днес... Усмихни се- пролет е!!!
А стихът ти е много хубав!!! Поздрав!!!

2009-03-31T23:08:49+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0