Нищо, че навън е пролет -
някак есенно е в мен.
Мислите - листа се ронят,
чувствата са дъжд - рефрен...
Тиха есенна соната
във душата ми звучи.
Към простори непознати
водят утринни лъчи...
В багри от печал се къпе
моят свят, до болка чист.
Само Любовта ми - пъпка
с пролетен копнеж цъфти...
© Вилдан Сефер Всички права запазени
с обич, мила Вилдан.