4 jul 2012, 13:02

Нищо лично

922 0 3

Не ме наказвай с още време -

загубените нощи нямат спомени...

Отиваш си... Дали ще се завърнеш -

въпрос един, а милиони отговори...

 

Не се наказвай - утрините тихи

не са самотни, само да поискаш...

Върви по пътя си, дори и да ме няма -

една съм аз, а другите са хиляди...

 

Ще те прегърнат, устните им топли

ще ти шептят, че още те обичат...

Да, думите... Отново тези думи,

А аз мълча... И няма нищо лично...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...