Hathor (Геновева Симеонова) Hathor (Геновева Симеонова)
32 461
Jul 4, 2012, 1:02 PM

Нищо лично

  Poetry » Love
912 0 3

Не ме наказвай с още време -

загубените нощи нямат спомени...

Отиваш си... Дали ще се завърнеш -

въпрос един, а милиони отговори...

 

Не се наказвай - утрините тихи

не са самотни, само да поискаш...

Върви по пътя си, дори и да ме няма -

една съм аз, а другите са хиляди...

 

Ще те прегърнат, устните им топли

ще ти шептят, че още те обичат...

Да, думите... Отново тези думи,

А аз мълча... И няма нищо лично...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0