20 sept 2012, 10:40

Нищо лично

  Poesía
1.1K 0 10

Дрън-дрън на големи търкалета.

Имало любов и още нещо...

Прах и паяжини у кюшето -

до баналност другото е смешно.


Смешни думи, вричане - театър.

Всички чувства са хамелеони.

Вее под полите палав вятър,

а нагонът ходи с панталони.


Айде нема нужда, молим. Ресто...

Като орехи звезди не бруля.

Ах, простете, изказ неуместен,

от години все така се пуля.


Не, не съм на "Куба либре", сори.

На мастика съм със таратор.

Феминизмът ти със друг да спори,

аз не ставам за изтънчен спор.


Паля се и псувам неприлично,

а и чесъна не ти се нрави.

Разбери ме, darling, нищо лично,

пасал съм и по-рогати крави...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Такива неща - ирония, самоирония, подигравка дори, пък и лек смях не са излишни - хайде, да не се вземаме много на сериозно - всичките, ние, в света... Без изключения...
  • интересно мнение за любовта
  • ... на обора портата ми - висока,
    плитки чесън висят отвътре,
    още малко вдигни - за кока...
    След мастиката бика дано...
    ... не откъртва...
    Сори ако съм неприлична...
  • Поздравления!
  • много ме развесели,супер е

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...