20 сент. 2012 г., 10:40

Нищо лично

1.1K 0 10

Дрън-дрън на големи търкалета.

Имало любов и още нещо...

Прах и паяжини у кюшето -

до баналност другото е смешно.


Смешни думи, вричане - театър.

Всички чувства са хамелеони.

Вее под полите палав вятър,

а нагонът ходи с панталони.


Айде нема нужда, молим. Ресто...

Като орехи звезди не бруля.

Ах, простете, изказ неуместен,

от години все така се пуля.


Не, не съм на "Куба либре", сори.

На мастика съм със таратор.

Феминизмът ти със друг да спори,

аз не ставам за изтънчен спор.


Паля се и псувам неприлично,

а и чесъна не ти се нрави.

Разбери ме, darling, нищо лично,

пасал съм и по-рогати крави...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Такива неща - ирония, самоирония, подигравка дори, пък и лек смях не са излишни - хайде, да не се вземаме много на сериозно - всичките, ние, в света... Без изключения...
  • интересно мнение за любовта
  • ... на обора портата ми - висока,
    плитки чесън висят отвътре,
    още малко вдигни - за кока...
    След мастиката бика дано...
    ... не откъртва...
    Сори ако съм неприлична...
  • Поздравления!
  • много ме развесели,супер е

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...