3 abr 2008, 21:17

Нищо не усещам 

  Poesía » Otra
1434 0 3
 

Падам на земята с отворени очи.

Дъждът се стича и заличава моите сълзи.

Нямам сили да стана и да продължа,

затова оставам там - в калта.

Бавно и мъчително животът ми се изпарява,

дори слънцето не иска да изгрява.

Дъждът си вали ли, вали,

а аз дори не усещам дали ме боли.

Няма... нищо не усещам...

Дали още съм жива... или не...?!

Дали някой ден ще се надигна от калта

и живота си наново ще изградя?!...

© Кристияна Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • тъжно- бори се
  • "Падам на земята с отворени очи.
    Дъждът се стича и заличава моите сълзи.
    Нямам сили да стана и да продължа,
    затова оставам там - в калта.
    Бавно и мъчително животът ми се изпарява,
    дори слънцето не иска да изгрява."-Това все едно е писано за мен,а ?...нямам какво повече да кажа.6+

  • В момента се чувствам точно така. Силно и въздействащо е стихчето. Поздрави.
Propuestas
: ??:??