Падам на земята с отворени очи.
Дъждът се стича и заличава моите сълзи.
Нямам сили да стана и да продължа,
затова оставам там - в калта.
Бавно и мъчително животът ми се изпарява,
дори слънцето не иска да изгрява.
Дъждът си вали ли, вали,
а аз дори не усещам дали ме боли.
Няма... нищо не усещам...
Дали още съм жива... или не...?!
Дали някой ден ще се надигна от калта
и живота си наново ще изградя?!...