3 апр. 2008 г., 21:17

Нищо не усещам

1.9K 0 3
 

Падам на земята с отворени очи.

Дъждът се стича и заличава моите сълзи.

Нямам сили да стана и да продължа,

затова оставам там - в калта.

Бавно и мъчително животът ми се изпарява,

дори слънцето не иска да изгрява.

Дъждът си вали ли, вали,

а аз дори не усещам дали ме боли.

Няма... нищо не усещам...

Дали още съм жива... или не...?!

Дали някой ден ще се надигна от калта

и живота си наново ще изградя?!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристияна Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • тъжно- бори се
  • "Падам на земята с отворени очи.
    Дъждът се стича и заличава моите сълзи.
    Нямам сили да стана и да продължа,
    затова оставам там - в калта.
    Бавно и мъчително животът ми се изпарява,
    дори слънцето не иска да изгрява."-Това все едно е писано за мен,а ?...нямам какво повече да кажа.6+

  • В момента се чувствам точно така. Силно и въздействащо е стихчето. Поздрави.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...